В следващите редове ще споделя своето мнение, което може да се окаже не много
популярно, а в коментарите отдолу, бихте могли да напишете Вашето.
Безспорен факт е, че това е една много актуална тема, която предизвиква множество
дебати и бих казала, че хората „настръхват“, когато стане на въпрос за нея. Има абсолютно
полярни мнения по въпроса – от такива, че никога и при никакви условия не би трябвало да се
използват, до такива, че екраните не са проблем на съвременното дете/човек, а са част от
новия свят.
Проблемът с прекомерната употреба на екрани е неоспорим. Все повече родители
разчитат на телевизори, телефони и таблети като помощно и съпътстващо средство при
отглеждането на децата им. Възрастта, на която започват да се предоставят устройствата, все
повече намалява. Масово могат да се видят 6-месечни бебета, които гледат в екран, докато се
хранят или са на обществено място с родителите си.
Част от проблемите и последствията, до които може да доведе прекомерната употреба
на екрани, са: забавяне в развитието и говора, емоционални и поведенчески проблеми,
здравословни – влошено зрение, неспокоен сън, затлъстяване, социални последствия като
изолация и занижени умения за комуникация.
И тук някъде идват въпросите кога, как, защо...
Практиката ми и експертната ми подготовка със сигурност ме научиха на нещо важно –
и то е да търсим баланса, да бягаме от онази линия на крайността, защото тя се явява капан, а
в някои случаи и патология.
Считам, че и в този случай истината е там някъде по средата, а сега ще обясня и защо...
Но със сигурност първо бих искала да започна с това, че предоставянето на екрани би
трябвало да започне възможно най-късно (след 3-годишна възраст) и би трябвало да е силно
ограничено при всякакви условия (не повече от 1 час на ден поне до 12-годишна възраст).
Но защо и не ги отхвърлям напълно?! Защото устройствата биха могли да се използват с
образователна, социална, комуникационна, развитийна цел.
Искаме или не, харесва ли ни или не, в света се случват еволюционни процеси, които
водят след себе си до много промени, до неща, с които трябва да свикваме и към които
трябва да се адаптираме бързо.
Екраните биха могли да се използват като средство за учене чрез образователните
програми и приложения, като средство за онагеледяване на дадено нещо или задача, като
метод за комуникация и запазване на връзка с близък човек, като средство за творчество или
като средство за обединяване на семейството чрез гледане на стойностен филм, като истински
подкрепящо средство за дете с увреждане, като подготовка за бъдеща професия. А понякога,
наистина и за развлечение... това да „направим“ детето ни крайно различно от другите, много
често може да се окаже по-ощетяващо, отколкото да му позволим някакви минути екранно
време, което да сподели и с приятелите си.
Вярвам, че вместо категоричните забрани и крайните ограничения, много по-важно е
да научим децата на ясни правила и граници, на саморегулация и развито чувство на
отговорност, на балансираност според индивидуалните нужди и предпочитания, на развиване
на трайни здравословни навици и поведения.
Когато успеем да направим това, то и регулирането на екранното време ще бъде лесен
и успешен процес!