В последната седмица доста хора ми зададоха въпроса какво е специалист по детско
развитие и дали това значи детски психолог. Краткият отговор е НЕ. И по-точно, не е
задължително да бъде психолог, но ако е психолог, то не е достатъчно да е само такъв...
И сега малко повече по темата.
Бих казала, че това е най-значимият и основополагащ период от човешкото развитие.
За него се говори все повече и много от различните специалисти започват да му „обръщат“ все
по-голямо внимание. Той включва периода от раждането до седмата година на детето, с
основен фокус върху първите три години. Тогава се случват всички най-важни процеси,
свързани с физическото, емоционално, когнитивно, сензитивно, езиково, социално развитие
на всяко човешко същество. В тази възраст мозъкът е най-пластичен, възприемчив и податлив
на усвояване. Това е и периодът, в който си даваме сметка дали нашето дете се развива в
норма спрямо различните показатели и очаквания. Това е периодът, който в най-голяма
степен предопределя цялото по-нататъшно развитие на хората, затова и той дава възможност
на родителите да дадат възможно най-добрия „старт“ на децата си. С изключителна важност
за ранното детско развитие, разбира се, е и периодът на вътреутробното такова – затова
винаги, когато се прави консултация по детско развитие, проследяваме и начина на протичане
на бременността на майката.
От своя страна, специалистите по ранно детско развитие са хора, които имат познания
във всяка или почти всяка област на детското развитие, като отново се отдава най-голямо
значение на възрастта до 3 години. Те съчетават знания и познания от няколко сфери, което
им помага да използват широк спектър от методики за оценка, както и да дадат насоки и
препоръки за действие в конкретна ситуация. Най-общо казано, специалистите трябва да имат
задълбочени знания по детска психология, да са запознати с етапите на развитие на децата,
да могат да преценят дали дадено дете изостава в развитието си, да знаят как да подкрепят
дадена майка в процеса на кърмене, например, или как да се стимулира детето си с цел
наваксване в конкретна област, а също така да са полезни в процеси като захранване и
хранене, приучаване към гърне или отказване от биберон, или пък за насърчаване на
проговарянето. Специалист по ранно детско развитие може да бъде потърсен и с цел
обучение на родителите в най-първоначалните грижи след раждането на бебето, както и да
разясни на родителите какво ги очаква в последващите етапи на развитието на малкото дете.
Занимава се и с това да подкрепя родители на недоносени деца, на такива с изоставане в
развитието, или пък на такива с нетипично/“проблемно“ поведение. И, разбира се, едно от
най-важните неща, според мен – да знае към кой друг специалист /медицински или не/ да
насочи семейството, при необходимост. Защото, със сигурност, специалистите по детско
развитие не са всемогъщи, въпреки че биха могли да са доста полезни в много ситуации.