Колкото и популярна да става психологията в последните години, неоспорим факт е, че
все още в българското общество витаят различни митове и съпротиви относно посещението на
такъв специалист. Като се започне от това дали въобще психологията е наука, минем през
твърденията за безполезността й, и стигнем до срама от ходене на психолог – всичко това
оставя едно несигурно усещане у хората и най-често, погрешна представа за повечето неща,
свързани с науката за душата.
Затова днес ще поговорим и развенчаем няколко основни грешни твърдения за
психологията, психолозите и консултациите, които съм установила като най-силно застъпени
по време на работата си...
1. Психологията официално е обявена за наука и наистина е такава – това е в резултат
на стотиците теории, доказателства, постижения и десетките години научен труд. Тя
изучава възникването, развитието, проявите на човешката психика, съзнание и
поведение. И не – не е нито вещерство, нито гадателство, нито астрология.
2. Твърденията и догадките, че изповядването пред приятелите върши същата работа,
е необосновано, именно защото психолозите са обучени лица, използват
теоретични основи, могат да анализират и предвидят дадено поведение, знаят към
какво точно да насочат клиента си. Цели се създаване на терапевтична връзка,
която съчетана със знанията и опита на психолога, води по пътя на справянето с
даден проблем.
3. Опасението, че психологът няма да спази конфиденциалност, също не би трябвало
да е основателна пречка за използване услугите на такъв, тъй като ние носим
отговорност за това поведение и съответно бихме могли да загубим правото си за
практикуване на професията.
4. Това, че всеки човек, който нарича себе си психолог, би могъл и трябва да Ви
помогне – също е погрешно схващане. Много добре проучете на кого се доверявате,
какво образование, квалификации и практика има. Ученето на три семестъра
психология или изкарването на няколкомесечен курс по никакъв начин не правят
лицето специалист. Добре подготвените психолози най-често имат бакалавърска и
магистърска степен по психология, специализирали са в конкретна школа след
завършване на висшето си образование, а също така са преминали и доста часове
лична работа и терапия.
5. Дори и изключително добре подготвен и опитен психолог може да се окаже, че не е
„Вашият“ психолог, именно защото и клиентът, и психологът са човешки същества,
при които се случва цялата палитра от емоции, усещания, нагласи – това е
динамиката на междуличностните взаимоотношения. Така да се каже, необходима
е съвместимост. Още повече – всеки психолог е профилиран в определно поле на
психологията.
6. Достатъчно ел позитивно мислене и няма защо да плащаме за психолог – интересен
факт е, че много често точно хората, които твърдят това, имат немалка нужда от
консултация и терапия. Психологическата работа е сериозно и отговорно
занимание, подплатено с много образователна подготовка, супервизиране,
експертиза. А в същото време заплащането за него е толкова, колкото на съвсем
обичайно използвани услуги в ежедневието. Така че е необходимо степенуване на
приоритетите.
7. Посещението за консултация при психолог би могло да е породено от безброй
причини – понякога на пръв поглед много незначителни, а друг път – променящи
цялото ти съществуване. Но психологът не е лице, което работи само с психично
болни индивиди, дори напротив – най-често те се насочват към психиатри и
психотерапевти.
